Как се идентифицираме с това, което не сме

Как изграждаме представата за себе си

Ние всички имаме заложени представи за и идентификации с различните неща в материалната плоскост около нас и за самите нас. Тези представи и идентификации започват да се изграждат от самото ни раждане. Те се съставят постепенно през живота ни. Ние добиваме впечатления от различните преживявания и ги осмисляме чрез процеса ни на мислене. Формираме конкретни мисли за даденото явление в живота ни, които предизвикват съответните емоции и създават представа за това явление. Емоциите предизвикани от представата ни за даденото явление създават мотивация за действие по конкретен начин и оформят у нас модел на реакции и в последствие поведение.

👼Още от новородени, чрез различните ни преживявания и впечатленията, които добиваме, започваме да се идентифицираме като отделно човешко същество, като различни от другия, от другите и от другото външно.

☂Всички впечатления се натрупват в нас под формата на спомени и модели, с които ние се идентифицираме и обратното, разграничаваме се чрез тях и оформяме представа за личността, която се определя като принадлежаща към или не дадено семейство, приятелска група, обществена прослойка, политическа групировка, религия, тенденция, разбиране, философия, поведение .. и др. Този процес на идентификация става автоматичен, рефлексен и постепенно напълно несъзнаван.

🌈Изградените ни представи за едно или друго явление във външния свят, както и за самите нас стават основата на автоматично поведение спрямо света, основано на вече преживени минали събития и изградени реакции. Точно тези наши реакции, действия допълнително ни потвърждават първоначално измислената от нас предства или “първородната” мисъл от далечен спомен в миналото ни. Всяко действие добавя нов пласт върху представата и я прави все по-твърда и устойчива в нас.

🤹Така се формира и представа за това, кои сме ние, кои мислим, че сме или кои мислим, че искаме да сме. Тази представа се различава от самите нас, защото има много несъзнавано и защото е представа. 🍎

Моделът, върху който градим представите за самите на

🐣 Ние се раждаме от топла, уютна и защитена среда в изцяло нов и различен свят. Той е изпъленен с усещания на дразнене, напрежение, болка и страх за нашето оцеляване. Този страх би могъл да се равни по силата си почти на агония за оцеляване.

🌩 Първото, което се включва в нас е инстинктът ни за самосъхранение. Чрез този страх и инстинкт и в бъдеще ние продължаваме да осмисляме преживяванията си и да градим онези модели на поведение и идентификации, които мислим, че ще ни защитят по всякакъв начин – било физически, психически, социално или др.

👻 Започваме да създаваме идентификации и модели на поведение, които са базирани на страх и са обусловени от средата ни и интеракциите ни. Започваме да си мислим, т.е. да си представяме, че определено поведение или идентификация, или пък отхвърляне и неприемане ще ни защитават и ще ни помогнат да оцелеем и запазим представата ни за самите нас. Започваме да харесваме или не харесваме, да участваме или не, да приемаме и отхвърляме и като цяло да действаме на основание на тези представи и модели на поведение машинално, без преосмисляне и осъзнаване на явленията, неосъзнато.

🐣 Ние се раждаме от топла, уютна и защитена среда в изцяло нов и различен свят. Той е изпъленен с усещания на дразнене, напрежение, болка и страх за нашето оцеляване. Този страх би могъл да се равни по силата си почти на агония за оцеляване.

🌩 Първото, което се включва в нас е инстинктът ни за самосъхранение. Чрез този страх и инстинкт и в бъдеще ние продължаваме да осмисляме преживяванията си и да градим онези модели на поведение и идентификации, които мислим, че ще ни защитят по всякакъв начин – било физически, психически, социално или др.

👻 Започваме да създаваме идентификации и модели на поведение, които са базирани на страх и са обусловени от средата ни и интеракциите ни. Започваме да си мислим, т.е. да си представяме, че определено поведение или идентификация, или пък отхвърляне и неприемане ще ни защитават и ще ни помогнат да оцелеем и запазим представата ни за самите нас. Започваме да харесваме или не харесваме, да участваме или не, да приемаме и отхвърляме и като цяло да действаме на основание на тези представи и модели на поведение машинално, без преосмисляне и осъзнаване на явленията, неосъзнато.

🌫 Ние си мислим, че това ни запазва интегрирани, цялостни. Представяме си, че това е така по подразбиране и се идентифицираме с неща, които ние не сме, а мислим, че сме или е необходимо да сме, като част от цялостен модел на позиционирането ни в реалността. 🎡

От представите ни за нас самите към вътрешни конфликти

🦄 Често представите ни за самите нас развивани и през годините ни като възрастни индивиди се отдалечават много от действително ни поведение и то започва да противоречи на начина, по който се държим с другите, по който се представяме и си се представяме пред другите. Това генерира конфликти в отношенията ни с другите, със света и води до страдание в различни форми.

🃏 Много често ние стигаме до моменти на засядане в живота си и зацикляме в едно по-постоянно неудовлетворение. В много случаи ние считаме това за временно и потискаме това си неудовлетворение, особено, когато личността ни се идентифицира по начин, който вече се е отдалечил от същността ни драстично. Това, в течение на времето, може да прерасне и в меланхолия, по-тежки депресии или силна тревожност и подтиснатост.

🏃 Както споменахме, нашите реакции, поведение са свързани със система от мисли и представи за нас, които са базирани на инстинкт за самосъхранение. Дори понякога си мислим, че искаме нещо, или нещо повече, или още и още, но е само мисъл, предизвикана от представите за това, кои трябва да сме, за да живеем добре / “оцелеем”. Понякога дори силни желания към някой човек също са продиктувани от това, кои мислим, че искаме да сме и как се идентифицираме чрез отношенията си с този някой. Това може да е токсично и да ни доведе до пълно изкривяване на перспективата за реалността ни. 🐉

Себерефлексията – основен инструмент за промяна в представите ни за себе си

🌊Казваме “аз мисля че” или “аз си мислех, че” и заради това действаме по даден начин. Но това са само представи, т.е. измислена визия за света ни. Те съществуват в ума ни и не изхождат от същността ни, а това, което си мислим, че искаме да бъдем или че сме. Умът ни винаги има много мисли. Ние рационализираме и мислейки се опитваме да вземаме решения за всичко в живота си. Но умът може да измисли колкото “ за”, толкова и “против” и може да действа като огромна спирачка за правилните решения за нас. Особено, когато тези решения са извън общоприетото и това, което ние мислим, че сме като идентичност. Пътищата за преодоляване на мисленето за това кои сме и идентификацията ни чрез мислите с това, което не сме, към изживяването на нашата истинна същност и реализирането на уникалния ни потенциал са дълбоко свързани със себеосъзнаването, пълноценното свързване с тялото ни, безусловното приемане на това, което откриваме, че сме, на тялото ни такова каквото е и на нас в това тяло. Първата крачка към истинското себепознание е себерефлексията – да се наблюдаваме и да “чуваме” мислите, които идват при нас в дадени ситуации и как това ни кара да се чувстваме и да действаме. Да оценяваме релевантността на тези мисли към дадената настояща ситуация и, докъдето е възможно, произхода на тези първоначални мисли. 🌱

От реактивност към креативност

🌬 Мислите ни спрямо ситуациите, в които изпадаме са като рефлекси. Те са реактивни и несъзнавани в най-голямата си част. Не са свързани с реалността към момента, а са предизвикани от минали случки и изградени модели на поведение и идентификации. Тези мисли, генерират съответните емоции в нас и ни карат да действаме по определен начин. Наблюдавайки себе си и реакциите си, улавяйки мислите, които се пораждат и предизвикват емоциите, задвижващи конкретна реакция и съпоставяйки ги към моментната ситуация, ни дава възможност да разкрием една различна перспектива върху поведението си. Така и да преосмислим дали истински желаем да се държим по този начин. Да осъзнаем и дали това са истинските ни чувства. Това ни помага и да опознаем себе си много по-добре. Пътят на себепознанието е дълъг и независимо дали изберете да го вървите самостоятелно или се обърнете към духовна практика, религия, коучинг програма, психотерапевтична работа или каквато и да е методика, саморефлекцията (себеотразяването и осмислянето на мислите, емоциите, генерирани от тях и реакциите ни) е ключ към осъзнаването на истинната ни същност. 🍃