Връзките на новото време

Отдавна се подготвям да пиша за тази тема. Изучавам от години, наблюдавам и анализирам, и себе си, и хората около мен. Наблюдавах и изучавах родителите си, приятелите си и моите собствени взаимоотношения. Продължавам да го правя, едва ли ще спра, но вече назря този момент да напиша тази статия. 

Ще започна от мен и ще си кажа, че никога не съм искала да се омъжа. Бракът не е бил моят начин да се свържа с някой, макар и през годините да имах възможности, не го направих. Но не беше само защото не искам да се бракувам, а защото не намирах причината в себе си да остана на това едно място с този точно човек по този конкретен начин. Вътрешно дълбоко в себе си чувствах, че има друго за мен там отвъд стереотипите. 

И не ме разбирайте погрешно – аз искам да съм обвързана. Искам да обичам и искам да съм свързана, винаги съм го искала и това няма да се промени. Но не исках да се връзвам никъде чрез външна институция, статус в обществото или мотивация различна от самостоятелен осъзнат избор на двама да бъдат заедно и да се избират за приоритет всеки път.

Любовта изисква усилие

Винаги съм знаела, че любовта изисква усилие, наша вътрешна лична работа и развитие. Защото другата алтернатива е просто да избираме краткотрайното удоволствие или безопасната връзка на един некомфортен комфорт, обаче да ни е сигурно. 

В любовта няма сигурност. Търсенето на сигурността във взаимоотношенията ни води неизбежно към зависимостите от другия, било емоционални или материални, или пък и двете. 

Но любовта е свобода. Свободата на това да избереш да бъдеш с някой, защото искаш да си с него. И ако се налага да се вгледаш в себе си, собствените си реакции, поведение и мироглед, да го направиш и да избереш да се промениш, да избереш да станеш по-добър и да го направиш, заради самия себе си, не заради другия. И тогава отново да избереш да последваш собственото си съкровено желание в теб и да успееш да освободиш пространство на другия просто да бъде с теб и до теб. Пространството неоходимо любовта ви да се случи и да бъде, а другият да избере да бъде с теб. 

Тук ще подчертая, че не говоря за сляпото влюбване, макар и то да има своята роля, а говоря за осъзнато и осмислено решение и действие. 

Бягство в съвременния ни живот

В нашия съвременен свят, в сегашния 21 век, ние много често избираме да си тръгнем още в самото начало, при най-малката трудност. Ние сега знаем, че можем лесно да намерим следващото и така лесно се врътваме и си казваме – ще ни мине и ще забравя и ще се появи следващата връзка и тя ще е прекрасна за мен. И така лесно отблъскваме. Защото сега имаме много възможности и опции в съвременното общество и не ни изглежда необходимо да положим усилията необходими да изградим едно взаимоотношение и да се вгледаме в собственото си поведение.

Но забравяме нещо много важно. Независимо дали изберем да се изправим и да говорим с човека и да останем до него и с него или да си тръгнем (защото понякога няма как да останем) и да намерим следващия, ние оставаме едни и същи хора. И тъй като оставаме едни и същи хора, не се променяме, не променяме моделите си на поведение, ние отново влизаме в тези едни и същи ситуации.  И при следващата ни среща ще се появят трудности и конфликти във взаимоотношенията, защото това е най-нормалното нещо на света. Ние всички сме хора с различни преживявания, ние всички имаме различен мироглед и макар и да намираме понякога много сходства с другия, другият винаги има различия с нас. Тези различния ни карат да реагираме различно на едни и същи неща и там някъде в реакциите на другия, различни от нашите, ние се губим в превода. 

Времето да се вгледаме в себе си

Това е онзи момент, в който да се вгледаме в нас самите. Да разпитаме собственото си желание вътре в нас и да почувстваме истинки ли искаме да продължим към следващата алтернатива, или да изберем “сигурна” алтернатива, или все пак сме готови  да положим усилие да разберем и нас и другия. Особено, когато сме срещали някой неочакван, някой, с който изведнъж се оживяваме и светим, някой, който ни вдига кундалинито и ни кара да завибрираме на неочаквано високи честоти. Все повече хора стигат до момента в живота си на среща, която ги зашеметява с енергията и интензитета си и в следващия момент ги разбива на земята, като ги оставя объркани и неразбиращи.  

Тази тема рядко е лесна и много рядко някой от нас може да се отвори и да говори за нея съвсем спокойно. Но точно този тип срещи са това, което да ни мотивира да се вгледаме в себе си, а да не търсим “вината” в другия, в неговия характер, или в неговото поведение или в неговите страхове. Това е моментът да погледнем навътре в себе си без обвинения. Да видим поведението си и да разберем защо ни се случва това изживяване по този начин. Защо имаме точно тези емоции и реакции. Да погледнем моделите си на поведение и да осъзнаем защо са такива и как ни пречат да се свържем със света по по-пълноценен начин. Да видим стереотипизирането, което сами сме си направили и да разчупим твърдата си обвивка, за да позволим на живота в нас да излезе наяве и да завижее истински чрез нас.

Тогава ние ще успеем да вдигнем нивото и ще започнем да усвояваме нови умения, да изграждаме нови личностни качества и да разширяваме мирогледа си необятно. Това е действие на любов към нас самите и това е пътя на истинската свързаност. Защото тогава ние можем да разберем и осъзнаем къде сме, защо сме там където сме, как сме стигнали до там и какво ни пречи да продължим и да имаме това, което искаме в живота си. 

Сега в нашето време става все по-ясно – никой не е длъжен на никой с нищо. Всеки може да реши за себе си какво иска и дали иска да бъде на дадено място и с даден човек. Няма обвързаности и морал, който да ни спира, няма ангажимент без личен избор и желание. 

Предизвикателствата на връзките на новото време

Връзките на новото време са предизвикателство, защото всички стереотипи на поведение отпадат. Защото всичко, което сме мислили за сигурно, в момента все повече се разкрива като кула от карти, илюзия, която лесничко се разпада. А когато илюзията изчезне, оставаме изправени пред нас самите и нашите желания. Така оставаме само в наши ръце, на нашите действия и на нашите лични избори. Осъзнаваме, че другият не ни е виновен, не ни е длъжен, че той или тя също има своите предизвикателства и проблеми. Че това, което можем да направим е да започнем да се грижим за себе си, за собствената си приятност, самостоятелност и привлекателност и това е начина, по който да мотивираме другия да избере нас. Но не да го правим заради романтични цели, или да се жертваме в името на другия и неговите нужди, а да го направим, за да можем ние да живеем добре. Да правим избор заради самите нас и спрямо нашите желания и удовлетвореност без да се отказваме от любовта ни към другия. 

Връзките на новото време изискват от нас не да търсим другия през нуждите си и тяхното удовлетворяване, а да се свързваме от желанието и любовта си към него. Да търсим вниманието му, не защото се нуждаем от това внимание, за да ни се вдигне самочувствието например, а защото обичаме този човек и желаем той или тя да избират нас. 

И тук не трябва да си казваме – аз съм неспособен, некапацитетен, недостатъчен и заради това не ме избират. Съвсем напротив, вглеждането в нас е, за да изберем и харесаме сабе си, да се приемем и заобичаме, така както искаме да ни обича другия.  

Връзките на новото време изискват да бъдем самостоятелни индивиди, които правят осъзнат избор да отварят пространство за другия и за любовта между вас да бъде.