за emi и нас

Какво и защо е emi

emi се роди на принципа “от немай къде” през февруари 2019.

Тогава аз (Александра Тодорова) продадох апартамент, напуснах работа и си купих кола. Около мен заваляха въпроси – а сега какво ще правиш – аз отговарях с простичкото българско “емиии…”, повдигах раменца и се усмихвах широко.

Така “еми” стана основна част от комуникацията ми с хората, когато говорех за следващата професионална стъпка.

Все пак започнах да работя по маркетинг проекти, по които консултирах и ми трябваше собствен и представителен имейл, сайт и всички атрибути прилежащи на един по-сериозен бизнес консултант. Реших и регистрирах домейн emi.bg и допълних с emi.works – защото звучеше много яко!

И вече си имах як имейл адрес 🙂

Осмисляйки всичко преживяно и научено от мен през следващите 2 години, emi започна да добива съвсем различно значение и промени изцяло фокуса си.

Обединявайки преживяванията си, опита си и знанията си трансформирах emi на Emotion Motion Innovation.

Така през октомври 2020 от корпоративния стратегически и бранд маркетинг и класическо бизнес консултиране дейността на emi се насочи към индивида и това как да съдействаме на всеки, който желае:

* да изгради своя вътрешна структура, която да му/ѝ даде възможност да взема решения на база на личен вътрешен авторитет,

* да изгради здрави лични вътрешни основи и да стои стабилно и спокойно и в големи турбуленции,

* да съдействаме за реконструиране на личности и техните бизнес проекти по изцяло нов начин и да ги насочваме по нов път, ако решът да поемат.

Това спечели вниманието на Калина (с цяло име Калина Симидчийска) и тя се включи в една от работилниците, които организирах тогава. След това се впусна и в процеса на изграждане на своя ID brand платформа.

В резултат тя реши да се присъедини към проекта emi и така да го разшири с нейния опит и да го задвижим заедно напред.

Сега зад проекта emi, смисълът, целите и продуктите му вече стоим двете – Александра Тодорова и Калина Симидчийска.

Александра Тодорова

Та аз съм Алекс 🙂

Моят професионален опит основно беше посветен на корпоративния свят, изучаването на правилата и системите на бизнеса и развитието ми в областта на маркетинга. Опитът ми в тази сфера е вече 20 годишен и включва разнообразни индустрии, продукти, услуги и подходи.

В кариерата си не съм пестила усилия, поемала съм трудни и обемни проекти и често са ме питали – “А ти защо се наемаш с това?”.

Правех го, защото вярвах в това, че има значение какъв е брандът и какъв е начинът на маркетиране на продуктите. Брандът на една компанията е като характера на една личност. Какво стои зад него и какво е поведението му на пазара дефинират и неговата истинска стойност.

Ето защо влагах много в това да дам правилната структура, върху която да може компанията, продуктът или услугата да стъпят. За мен беше много важно да давам ценност и смисъл на колегите и работодателите си. 

С времето осъзнах, че под маркетинг всеки разбира много разнообразни неща, в диапазона на “от свирка до атомна бомба” и че в реалността на бизнеса, особено в България, стойността, която тази структура носи, брандът и подходът се пренебрегват, подценяват и че се акцентира на маркетинга само като на инструмент за продажба на всяка цена. 

Постоянното влагане на усилията ми и енергията ми и не-реципрочността на взаимоотношенията в корпорациите постепенно ме доведе до пълна изчерпаност в тази сфера.

През 2018 година се запознах с Калина. Срещата ни ме накара да копнея за едно друго ежедневие, изпълнено с живот и желание за действие, удовлетвореност, достатъчност и пълноценни взаимоотношения. 

Пожелахме си и двете да започнем да работим заедно.

Така стигнах до момента да кажа край на корпоративния си начин на живот. 

Трансформацията на emi и мен мина през много труден и болезнен процес през тежката за всички 2020 година.

За мен тя беше годината, в която светът и реалността загубиха напълно смисъл. В края на 2019 моят баща се оказа вече много тежко болен, като аз бях тази, която пое по-голямата част от необходимите действия по лечението му. Независимо от усилията ми, както и на близките около него, през март 2020 той почина, точно една седмица преди да обявят пандемията. Всичко затвори, аз загубих маркетинг проект, наложи ми се да се боря да ми платят изработеното до тук, по средата на една от най-големите ми загуби. В любовен план също претърпях пълен крах. Бях сама, затворена, лишена от неща, които наистина обичам, без много сили останали в мен и наистина не можех да намеря начин да разбера какво и защо се случва. 

Тогава открих, че не случайно съм се занимавала през последните 7 години с психоанализа, психотерапията и алтернативни методи за себе-откритие и реализация и че това е моето призвание. Успях да завърша и магистърска степен в областта на психотерапията, психодрамата и артистичните действени методи междувременно. 

И през лятото на 2020 открих смисъла за себе си, открих и своята лична вътрешна структура и авторитет и разработих концепция и метод, чрез който да мога да давам на хората една тяхна собствена вътрешна стабилна структура и нова отправна точка към различни, неочаквани и по-широки хоризонти.

Успях да структурирам и представя всичко до края на 2020 и тогава привлякох и съмишленик – най-накрая разбрахме какво ще правим заедно с Калина 🙂

Калина Симидчийска

Казвам се Калина. И като се обърна назад, през целия си живот до тук съм работила с хора.

В кв. Борово, пред бл. 226, преди няма да ви кажа колко години, когато играехме на Седморката на Блейк и Зен, бордовият ни компютър беше от долната част на пързалката, аз бях Джена (имаше конфликт – руса съм и затова трябва да съм Джена, пък съм Калина и може да бъда и Кали), правех сложни организации кой кой е, че да няма сърдити и играта продължаваше с дни. Та все разпределях, определях, насърчавах и така през няколко образования и професии за хората, за техния живот и техния стремеж да вървят напред. В тази посока продължи и животът ми напред.

Напоследък съм известна като тази, която задава много въпроси, иска всичко да знае, да разбере, да си представи; тази, която непрекъснато пита защо и не се отказва, дори от трудно разгадаеми загадки и работни задания. Обученията са моята страст повече от 12 г. Имам огромното удоволствие да работя с невероятни хора в екип и резултатът да надхвърля и най-смелите ми мечти. Стигнах до момента, в който искам нещо отвъд, това, което правя, някак не ми е достатъчно. Много се наслаждавам на “щракването” в главите на хората, което често чувам, когато работим с групи и мечтая да стигнем по-далеч – да пеем под дъжда заедно, например 🙂 

Запознахме се с Алекс преди малко повече от 3 години. 

Аз вече бях започнала да драскам с нокти по стените (знаем, че дъно няма 🙂  и да се питам къде отива енергията, която влагаме в работата си, какъв е смисълът и защо често седим и циклим под благовидната дефиниция “съпротива към промяна”, защо не се случва енергообмен, защо ежедневно основно трябва да даваш, да даваш, да даваш, а често да не получаваш, дори когато си си го позволил. Задавах си въпроси за това защо е толкова трудно да се говори за нещата такива, каквито са; защо политкоректността продължава да е по-ценна от това да бъдеш откровен и конкретен; защо понякога хората искат да им изскубеш веждите, за да им излекуваш диабета и непрекъснато си разсъждавах, че нещо има нужда да е различно в цялата картина – да го мислим различно, да го усещаме различно, да го правим различно. Че хората биха могли да общуват открито, да заявяват позицията си категорично и с уважение, че грижата за себе си е първото нещо, което има смисъл да правим, стига да си го позволим и да си кажем, че ние сме най-важните; че проблемите се решават, когато си ги потърсил и си ги намерил наистина. Че понякога нещата са излишно сложни, когато могат да бъдат много прости. Няма начин да продължаваме да правим нещата така, както си знаем и както сме свикнали, а в същото време да очакваме различен резултат.

Та срещата преди 3 години беше някак разтърсваща, защото Алекс имаше грандиозни планове, а Калина се изплаши, скри се и избяга. На сигурно, където беше свикнала. За щастие, нещата се промениха.

Междувременно светът спря. Планетите се пренаредиха. Хората се обезсърчиха, защото не можеха да правят нещата както преди. Прибраха се по къщите си, улисаха се в грижата за децата, за храната, за работата, за здравето и това сякаш пренареди ценностите спрямо преди, друго стана ценното. Уран се намести, а той е шеф на Водолей и влиянието му означава „промяна“, „бунт“, „революция“, „толериране и приемане на различията“. И стана така, че новото ценно стана различно и къде доброволно, къде с напрежение, стана кристално ясно, че случилите се неща на тази планета предвещават необходимост да работим по друг начин, да мислим по различен начин, да търсим промяна, да осмисляме живота си и да правим бизнес в достатъчност, устойчивост, различен смисъл и ценност. 

Както казваше един много мъдър и много специален човек в живота ми и досега, “едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш” (Николай Хайтов, “Мъжки времена”). С други думи, не стига само да си осъзнат. Важното е да действаш. 

Когато в края на 2020 се появи emi, думите сякаш аз ги бях писала. Извираха от мен, не ги бях пуснала на свобода. Затова emi е част от мен и аз вече съм част от emi.