Начинът на emi спечели вниманието на Калина (с цяло име Калина Симидчийска) и тя се включи в една от бизнес работилниците, които организирах тогава. След това се впусна и в процеса на изграждане на своя emi лична стратегия.

Резултатът, от това я доведе до нейната лична трансформация и тя заживя с принципите на проекта emi. Заедно решихме, че е време – след 4 години познанство и надзлъндисване, да сътворим нещо заедно.

Процесът на работилниците вече беше готов, а Калина го изпълни с нов смисъл и значение.

Така тя се присъедини към проекта emi и го разшири с нейния опит и и визия. Появиха се работилниците за Раз- и За- движване и сега вървим заедно напред.

Ето и малко повече за нея.

Калина Симидчийска

Казвам се Калина. И като се обърна назад, през целия си живот до тук съм работила с хора.

В кв. Борово, пред бл. 226, преди няма да ви кажа колко години, когато играехме на Седморката на Блейк и Зен, бордовият ни компютър беше от долната част на пързалката, аз бях Джена (имаше конфликт – руса съм и затова трябва да съм Джена, пък съм Калина и може да бъда и Кали), правех сложни организации кой кой е, че да няма сърдити и играта продължаваше с дни. Та все разпределях, определях, насърчавах и така през няколко образования и професии за хората, за техния живот и техния стремеж да вървят напред. В тази посока продължи и животът ми напред.

Напоследък съм известна като тази, която задава много въпроси, иска всичко да знае, да разбере, да си представи; тази, която непрекъснато пита защо и не се отказва, дори от трудно разгадаеми загадки и работни задания. Обученията са моята страст повече от 12 г. Имам огромното удоволствие да работя с невероятни хора в екип и резултатът да надхвърля и най-смелите ми мечти. Стигнах до момента, в който искам нещо отвъд, това, което правя, някак не ми е достатъчно. Много се наслаждавам на “щракването” в главите на хората, което често чувам, когато работим с групи и мечтая да стигнем по-далеч – да пеем под дъжда заедно, например 🙂 

Запознахме се с Алекс преди малко повече от 3 години. 

Аз вече бях започнала да драскам с нокти по стените (знаем, че дъно няма 🙂 )  и да се питам къде отива енергията, която влагаме в работата си, какъв е смисълът и защо често седим и циклим под благовидната дефиниция “съпротива към промяна”, защо не се случва енергообмен, защо ежедневно основно трябва да даваш, да даваш, да даваш, а често да не получаваш, дори когато си си го позволил. Задавах си въпроси за това защо е толкова трудно да се говори за нещата такива, каквито са; защо политкоректността продължава да е по-ценна от това да бъдеш откровен и конкретен; защо понякога хората искат да им изскубеш веждите, за да им излекуваш диабета и непрекъснато си разсъждавах, че нещо има нужда да е различно в цялата картина – да го мислим различно, да го усещаме различно, да го правим различно. Че хората биха могли да общуват открито, да заявяват позицията си категорично и с уважение, че грижата за себе си е първото нещо, което има смисъл да правим, стига да си го позволим и да си кажем, че ние сме най-важните; че проблемите се решават, когато си ги потърсил и си ги намерил наистина. Че понякога нещата са излишно сложни, когато могат да бъдат много прости. Няма начин да продължаваме да правим нещата така, както си знаем и както сме свикнали, а в същото време да очакваме различен резултат.

Та срещата преди 3 години беше някак разтърсваща, защото Алекс имаше грандиозни планове, а Калина се изплаши, скри се и избяга. На сигурно, където беше свикнала. За щастие, нещата се промениха.

Междувременно светът спря. Планетите се пренаредиха. Хората се обезсърчиха, защото не можеха да правят нещата както преди. Прибраха се по къщите си, улисаха се в грижата за децата, за храната, за работата, за здравето и това сякаш пренареди ценностите спрямо преди, друго стана ценното. Уран се намести, а той е шеф на Водолей и влиянието му означава „промяна“, „бунт“, „революция“, „толериране и приемане на различията“. И стана така, че новото ценно стана различно и къде доброволно, къде с напрежение, стана кристално ясно, че случилите се неща на тази планета предвещават необходимост да работим по друг начин, да мислим по различен начин, да търсим промяна, да осмисляме живота си и да правим бизнес в достатъчност, устойчивост, различен смисъл и ценност. 

Както казваше един много мъдър и много специален човек в живота ми и досега, “едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш” (Николай Хайтов, “Мъжки времена”). С други думи, не стига само да си осъзнат. Важното е да действаш. 

Когато в края на 2020 се появи emi, думите сякаш аз ги бях писала. Извираха от мен, не ги бях пуснала на свобода. Затова emi е част от мен и аз вече съм част от emi.